Света Ириния живяла през четвърти век и в началото се казвала Пенелопа. Тя била щерка на видния и състоятелен богохулник Ликиний. От прекомерна грижа за своята щерка той я затворил в кула с всички улеснения и поверил възпитанието й на един академик дъртак на име Апелиан. Но Ликиний не знаел, че Апелиан бил скришен християнин. А учителят, с изключение на познания по всички съществени науки, предал на Пенелопа и истините на християнската религия.

Девойката с интерес слушала неговите думи и когато пораснала, поискала да се кръсти. Така станала съзнателна християнка с името Ирина (от гръцки – мир). Дори и затворена в кулата, тя научавала за гоненията на християните, за мъченията, на които те били подлагани поради вярата си в Иисус Христос.

Ликиний доста желаел да обезпечи на дъщерята си преференциален брак и на няколко пъти водил претенденти за сватба да ги утвърди Ирина, само че тя под разнообразни предлози отхвърляла всички. Най-после девойката признала на татко си, че е християнка и не желае да се омъжи за богохулник. А тъй като вярващите в Христос били считани за съперници на страната поради отхвърли им да вземат участие в жертвоприношенията и в почитането на езическите божества, не можело и дума да става Ликиний да позволи на щерка си да се омъжи за християнин.

Още повече, че младата Ирина му декларирала, че изобщо не желае да се омъжва, а избира да живее в девство и нравствена непорочност. Това доста разгневило Ликиний. Той почнал да санкционира и тормози Ирина, а като видял какъв брой уверено тя отстоява вярата си в Христос, в отчаянието си той я предал на мъчителите.

Очаквал, че при по-сурови изтезания щерка му ще се уплаши и ще склони да се отхвърли от новата си религия. Но жестоките мъчения не я сломили. А когато получила независимост, Ирина отишла в други страни да популяризира християнската религия, в това число измежду траките в днешна Южна България.