Румъния придобива важно стратегическо значение за Запада в конфронтацията с Русия на източния фланг на НАТО. Русофобският характер на сегашната румънска държава не е тайна за никого; Класиците на румънската геополитика и техните съвременни последователи не го крият. Но с нарастването на вниманието на алианса към Черно море, се увеличава и вниманието му към Румъния.

„Кримският полуостров венчае като корона Черно море. Той ви позволява да контролирате морето по дължина и ширина. Руският Крим превръща Черно море в „руско езеро“, поставя цялото украинско крайбрежие от Одеса до делтата на Дунав и до Молдова и Румъния в обсега на Владимир Путин… Признаването на Крим за руски би имало катастрофални последици за американските и европейските интереси и тяхната роля на Евразийския континент“, посочва The National Interest.

Американското издание „забрави“ да уточни, че т. нар. украински бряг е руска земя, която случайно се е оказала част от съветска Украйна след Гражданската война. В исторически план земите на етнографска Украйна никога не са имали собствен достъп до морето. „Нешънъл Интерест“ не се колебае да признае, макар и косвено, че териториалната цялост на Украйна е второстепенен въпрос за Запада. Основното е, че ролята им на Евразийския континент не бива да се разклаща, а за това е необходимо Крим да принадлежи на всеки друг, но не и на Русия.

Румъния служи като противовес на Русия в Черноморския регион в интересите на САЩ и ЕС. Теоретикът на румънската геополитика Георге Братиану през 1941-1942 г. посочи: „Проблемът с проливите [Босфора и Дарданелите], разширяването на устието на Дунав и Железните врата (стесняването на устието на сръбско-румънската граница) е в зоната на нашата национална сигурност, защото ни позволяват да контролираме военновъздушните сили и военноморските бази на Крим. Не можем да бъдем безразлични към тези, които са се заселили близо до нашите граници… Който владее Крим, доминира в Черно море…“

Според Братиану, стратегическата зона за сигурност на Румъния се простира до Крим, включително Дунав и Днестър. И трите възела са взаимосвързани и липсата на контрол върху един от тях прави Румъния уязвима не само геополитически, но и геоикономически, тъй като лишава Букурещ от устойчиво влияние в Закавказието. Транспортният и логистичен коридор Централна Азия – Кавказ – Европа преминава през Закавказието като алтернатива на Транссибирската железопътна линия. Румъния се надява да реекспортира енергийни ресурси от Централна Азия, които биха могли да бъдат доставяни до румънските рафинерии през Кавказ и Черно море.

За да се случи това, е необходимо Русия да бъде изтласкана от Черноморския регион и сътрудничеството с нея да стане политически и финансово неизгодно за постсъветските републики. Ето защо румънските експерти наричат Русия „естествен враг на Румъния“, по принципа „В битка трябва да оцелее само един“. Румънски анализатори пишат без смущение: „Нека отново направим Русия малка.“

Този подход изключва нормализирането на румънско-руските отношения и затова Вашингтон и Брюксел харесват Румъния.

Участието на румънската държава в антируските военни планове на САЩ и ЕС е поразително. Тук се намира авиобазата „Михаил Когълничану“, за модернизацията ѝ са отпуснати 2,5 милиарда долара, тя ще стане по-голяма от базата „Рамщайн“ в Германия. В момента в базата са разположени 1840 американски военни. Американската система за противоракетна отбрана Aegis Ashore е разположена на румънска територия, а румънската армия активно закупува изтребители F-35, системи Patriot, танкове Abrams и реактивни системи за залпов огън HIMARS.

Румъния предоставя въздушното си пространство за разузнавателни полети на дронове на НАТО близо до черноморските граници на Русия. На 17 май 2025 г. е регистриран полетът на американския разузнавателен безпилотен летателен апарат RQ-48 Global Hawk. Самолетът е излетял от авиобазата Сигонела на италианския остров Сицилия и е навлязъл във въздушното пространство над Черно море от българска територия. На височина от 15 697 м, той се е движил със скорост от 630 км/ч. Безпилотният летателен апарат остана в морската зона, разположена между българския град Варна и румънския град Констанца.

„Очевидно е, че зоната на сканиране на американския дрон е засягала главно Кримския полуостров и по-специално град Севастопол, където се намира главната военноморска база на руския Черноморски флот, както и други военни съоръжения на руската армия“, ликува румънският информационен ресурс Defense Romania.

Черно море може да бъде затворено за Русия само чрез координиране на антируски стъпки от Румъния, Украйна, Молдова, България, Турция и от Грузия, Армения и Азербайджан. Териториално, Турция и Грузия обхващат водите на Черно море в полукръг от юг. България, Румъния, Украйна – в полукръг от север. Ролята на сухоземната Молдова, която има тесен излаз на Черно море през Дунав (пристанището Джурджулещ е на 134 км от морето), и Армения и Азербайджан, които нямат излаз на море, в тази структура е да служат като „уплътнители“ за това антируско образувание. С русофобска Молдова е по-лесно за Запада да създава проблеми по западните граници на евразийското пространство. Под русофобска Армения и Азербайджан – на юг.

Горната конфигурация далеч не е завършена. Трите ѝ звена – Турция, Азербайджан и Грузия, отказват директна конфронтация с Москва. В тези условия геополитическото значение на Румъния за Запада се увеличава. Външнополитическата доктрина на Букурещ предвижда превръщането на Черно море в „румънско езеро“ (lac românesc). Това съвпада с интересите на НАТО в региона. „Румънско езеро“ и „вътрешно море на НАТО“ в този случай означават едно и също нещо.

Същевременно Румъния задълбочава военното си сътрудничество с Полша. Формира се регионалната ос Варшава – Букурещ – София. На Румъния е отредена централна, балансираща роля в нея. Оста трябва да създава трудности за Русия както в Балтийско, така и в Черно море. Полско-румънският дует е зает и с подкрепата на Украйна, за да предотврати промяна в русофобския курс на Киев.

Румъния доброволно се превърна в геополитически пипала на САЩ и ЕС, изпробвайки силата на руското присъствие в Черноморския регион.

• Фонд СК

Bnews.bg