При опазване на настоящото законодателство, финансовият напън върху устойчивостта на държавната пенсионна система ще е най-силен през идващото десетилетие. Тогава и разноските за пенсии, и прехвърлянето от държавния бюджет за покриване на дефицита от средства, измерени като дял от Брутният вътрешен продукт, ще са най-големи. Това се споделя в Годишния отчет за активността на Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система, по прочут като Сребърния фонд.

Близо 50% от общите разноски на ДОО ще бъдат финансирани с прехвърляния от държавния бюджет, вместо от личните доходи на системата. През 2023 година и 2024 година размерите на пенсиите бяха увеличени от 1 юли надлежно с 12,0 и с 11,0%. Увеличението от 1 юли 2024 година на “ вдовишките “ добавки към пенсиите от 26,5% на 30,0% от пенсията на умрелия брачен партньор в допълнение ще усили междинните размери за 2024 година

От 2025 година до края на прогнозния интервал е приложено годишно осъвременяване на пенсиите по член 100 от КСО с %, еднакъв на сбора от 50% от повишаването на осигурителния приход и 50% от показателя н потребителските цени през миналата календарна година. Предвидено е осъвременяване със същия % на минималните размери на пенсиите за трудова активност, както и на обществената пенсия за напреднала възраст, респективно и на размерите на пенсиите, несвързани с трудова активност.

Най-силно позитивно влияние върху дълготрайното финансово положение на ДОО по принцип оказват по-висок стопански напредък, съпроводен с по-висока претовареност, по-ниска безработица и по-високи трудови хонорари, написа в отчета.

Според специалистите в дълготраен проект, най-силно въздействие върху финансовото положение на държавната пенсионна система в България ще оказват следните фактори:

– демографските промени, показани посредством коефициента на възрастова зависимост;

– изискванията за пенсиониране, показани посредством вътрешносистемния коефициент на зависимост;

– “ щедростта “ на обществената пенсионна скица, показана посредством коефициента на заменяне на прихода.

В демографски проект, българската пенсионна система е изправена пред съществени демографски провокации. Прогнозите на Евростат демонстрират, че популацията на страната ще понижава и по едно и също време с това неговата възрастова конструкция ще се утежнява. В дълготраен проект, вследствие на отрицателните демографски трендове се чака и броят на обезпечените лица, и броят на пенсионерите да понижава.

С оглед на обстоятелството, че през 2037 година ще завърши законодателно избраното повишаване на пенсионната възраст, както и заради повишаването на междинната дълготрайност на живота, броят на пенсионерите ще понижава по-бавно от този на обезпечените лица.

В сходство със заложените в прогнозата демографски допускания, в дълготраен проект общият брой на пенсионерите с пенсии за трудова активност ще намалее до към 1,680 млн. лица в 2070 година и ще бъде с близо 300 хиляди лица по-малък спрямо базовата 2023 година

Съотношението сред броя на пенсионерите и броя на обезпечените лица обаче, ще се увеличи от 68% през 2023 година до 78% през 2070 година

Балансът на фондовете на ДОО съставлява разликата сред общите доходи и общите разноски на системата. Резултатите от дълготрайната оценка демонстрират, че салдото ще остане негативен през целия интервал до 2070 година, като за балансирането на приходите и разноските ще сe наложи трансфер от държавния бюджет за покриване на дефицита от средства.

При регистрирана стойност на този трансфер от 5,3% от Брутният вътрешен продукт за 2023 година и предстояща стойност 5,5% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година, през идващите години дефицитът от средства на ДОО като дял от Брутният вътрешен продукт ще нараства, достигайки най-високите си стойности от над 6,0% през 2026 година и 2027 година

В началото на интервала, когато междинната пенсия нараства с по-бързи темпове от междинния застрахователен приход, делът на разноските за пенсии от Брутният вътрешен продукт е най-голям. Влияние върху салдото на ДОО при започване на интервала оказват и увеличените разноски за парични компенсации, в това число заради изплащането от ДОО на третия работен ден от краткотрайната нетрудоспособност от началото на 2024 година

В интервала сред 2027 година и 2040 година се предвижда известно усъвършенстване в салдото на ДОО. Недостигът от средства ще намалее от 6,2% до 4,7% от Брутният вътрешен продукт, което подхожда на намаляващия тренд в разноските за пенсии през този интервал заради намаляващия брутен коефициент на заменяне (средна пенсия към междинен застрахователен доход). Нарастването на разноските за пенсии през втората половина на прогнозния интервал ще докара до ново утежняване на салдото, като сред 2060 година и 2070 година, той ще доближи равнища, близки до тези при започване на интервала.

Според доклада акумулираните към 31.12.2024 година средства в Сребърния фонд са в размер на 4,169 милиарда лева, които се съхраняват в Българска народна банка, написа pariteni. Върху депозитите на фонда ежемесечно се начисляват позитивни лихви, според Бюлетина за лихвените проценти на държавното управление и бюджетните организации в Българска народна банка, които за 2024 година са в общ размер на 119,9 млн. лева

През месец декември 2024 година беше осъществен трансфер по бюджета на ДОО в размер на 132 млн. лева при съблюдаване условията на член 22, алинея 2 и алинея 3 от ЗДФГУДПС. Ресурсът беше обезпечен в границите на постъпилите по сметката на фонда средства по член 129, алинея 12 от КСО през 2024 г.